Автор: Калина Андролова, БНР Следвайте Гласове в ТелеграмВсеки път, когато слушам неолибералните

Автор: Калина Андролова, БНР Следвайте " Гласове " в Телеграм

Всеки път, когато чувам неолибералните клишета и великия глобалистки самоувереност за избавяне на мигрантите, се сещам за оня анекдот, в който един оптимист вървял през гробищата и от време на време възкликвал: " Боже, какъв брой доста плюсове! ". Така наподобява мисловната идея на Европа във връзка с мигрантите. Всякаква рецензия или покачване на подозрение по отношение на това би трябвало ли Европа да приема непрестанно мигранти е безусловно табу и повлича обвинявания в расизъм, ксенофобия, нецивилизованост и така нататък Единствената позволена позиция в европейската политическа теория е изявление на алармено терзание за съществуването на всеобща неприязън към миграцията. И надлежно назидания към управляващите в европейските страни по какъв начин да се борят с " варварските " антиемигрантски настроения на личните си жители.

Толерантността е симптом на цивилизованост.

Но висшата тайнственост на новите форми на надзор е в това хората да се манипулират през основаване на убеждения, че са част от хуманни дела и че е благородно да преотстъпват свои налични богатства. Затова европейските жители се борят за унищожаването на Европа с убеждението, че се борят за величието й. А властта ни предизвиква да сме оптимисти и да забележим " многото плюсове ". Със сигурност светът не би могъл да съществува с нула миграция, само че въпросът е всяка национална власт каква миграционна политика смята за допустима, има ли право наднационален фактор да разпределя мигранти и да вменява обвързване на суверенна страна да ги приема и обслужва. Въпрос е също по този начин и от кой миг нататък миграцията се трансформира в минно поле, което нападна етнокултурната тъкан на обществото-домакин и основава предпоставки за конфликт на напрегнати публични групи, за митинги и хаос?!

Изследване на Харвард показва, че колкото по-голям е делът на мигрантите в едно общество, толкоз по-ниско е равнището на доверие сред мигрантите и коренното население. Тоест увеличението на мигрантите не води до доближаване и консолидиране, а тъкмо противоположното – води до повишаване на взаимните съмнения. И както се показва в проучването, получава се резултат на " прекосяване в защита ". Най-интересното от това проучване е, че с увеличение на количеството мигранти, нарастват и нарушаванията на разпоредбите в държавата-приемник, и тези нарушавания и безпорядъкът стартират да се популяризират като жанр и върху коренното население. И тогава едно сборичкване сред мигранти прераства в проливен дъжд от палежи и грабежи, в които участници към този момент не са единствено мигранти, а младежи от страната-приемник. Подобен резултат се изяснява от психолозите и антрополозите със редуциране на обществения капитал на нацията. А общественият капитал съставлява способността на нацията да провежда живота си в благоденстващ обществен модел. Поначало миграцията е пренасяне на маси от хора от бедните страни към по-богатите в търсене на по-добър обществен модел. Но мигрантите придвижват детайли от дисфункционалните обществени модели на своите страни в страната-приемник и по този начин основават деструкция на културологичните преимущества, поради които точно са мигрирали към по-добрия свят. Всеки, който познава Париж от 80-те и може да го съпостави с Париж от 2024 година, придобива визия за този развой.

На вчерашното съвещание на българския парламент слушахме пламенна тирада на политкоректен прогресист от ПП/ДБ, който защитаваше удоволствието страната ни да приема колкото се може повече мигранти, тъй като това е цивилизованост. Бих желала да припомня, че миграционните талази не могат да бъдат посрещани поради великодушие. И не би трябвало да се позволява единственият фактор, който въздейства на увеличаващата се вълна от миграция, да бъде решението на самите мигранти. От позиция на концепции, свързани с националната сигурност, миграцията може да се преглежда като детайл от хибриднте войни. Масовото пропускане на мигранти е допустимо да даде прерогативи на заинтригувани фактори в задачите им за дестабилизация на съответна страна, район или континент. Миграцията не е стандартна война, само че тя е инструмент на войната в необятния смисъл на това разбиране. Мигрантските талази са доста античен инструмент за поразяване на съперник, съперник, прицелна територия за заличаване. Защото всеобщата миграция има стопански, психически и подриващ ценностно-културен резултат по отношение на държавата-приемник. Свидетели сме по какъв начин миграцията стартира да размива или даже диктува промени в традициите на страните в Европа. Колкото по-голяма е диаспората, толкоз по-малко мигрантите поддържат връзка с коренното население и степента на интерграция понижава. Могат да се изброят доста образци за миграцията като оръжие. Включително и най-елементарното, в средата на 80-те години на предишния век Германска демократична република пропуща бежанци от Шри Ланка към Западен Берлин, с цел да шантажира Западна Германия за безлихвени заеми. В по-нови дни икономическият напредък на Европа с евтините енергийни запаси на Русия при започване на това хилядолетие нямаше по какъв начин да бъде спрян и беше въпрос на време икономическото взаимоотношение сред Европа и постсъветското суровинно и пазарно пространство да се трансформира във форма на политическо взаимоотношение. Подобна симбиоза не можеше да бъде позволена даже с цената на деформирането на Европа и превръщането й във врящ казан на вероятни етно-религиозни конфликти.

На този външнополитически декор на вчерашното съвещание на Народното събрание се гласоподава центровете за настаняване на бежанците да се охраняват от полицията, а не от частни компании, за които депутати намекнаха от трибуната, че гравитират към ПП/ДБ.

Хубаво е да се знае, че аутсорсването на сигурността е една от формите на разграждане на националната страна и унищожаването на пълномощията на националната власт. Изключителен абсурд е, когато самата национална власт позволява да бъдат извлечени функционалности на държавността и предоставени без опозиция на частни играчи. Тоест изземването на функционалности на националната власт се случва със съдействието на самата власт и произтича от самата нея за " да вземем едни пари ". Без даже да осмисля, че става дума за прекачване на права от страната към частни структури, което последователно трансформира държавността в оглозган демократичен скелет, беззащитен да ръководи каквото и да е било в едно общество на деспотизма на свръхлиберализма. Аутсорсването на сигурността към частни структури прелива надзор и основава лостове за външен напън върху все по-безпомощната политическа власт. Същото се отнася и за изземването на суверенитет от наднационални структури, които ни въдворяват възгледи за преносимия пол, подреждат квоти за въглеродните излъчвания, ръководят цензурата в медиите и ни разпределят мигранти.

Инфо: БНР